Ограниченията заради пандемията от коронавируса затвори милиони  кина, театри, концертни зали по света. Но пък старите американски автокина от 50-те години на ХХ век - анахронизъм от десетилетия, получиха шанс да реанимират дейността си, съобщава 411mania.com.

"Старото клише, че "шоуто трябва да продължи" вече не е клише. Това е начин на живот за нас", казва Джон Уотцке, собственик на Ocala Drive-In в градчето Окала.

Старото му автокино е едно от 11-те, които все още работят в цялата страна по време на карантината. Ръждясала табела със звезди съживява спомените за разцвета на този бизнес, когато киноманите са паркирали автомобилите си пред огромния екран, поръчвайки си кола  и пуканки от сервитьори с кънки, носещи ги до прозореца на колата им.

"Сега сме рядкост. Ние помагаме на хората. Всички са доволни. Това е шанс за някои хора да излязат от къщи", разказва  касиерът на киното.

Зрителите носят маски за лице, паркират колите си в открито поле, за да гледат филмите, когато залезе слънцето.

"Всички спазват дистанция, клиентите паркират на 12 или 14 фута (3-4 метра) един от друг", уточнява Уотцке.

Тъй като клиентите остават в собствените си автомобили по време на прожекцията, те не нарушават забраната за събирания на повече от 10 души.

„Дъщеря ми никога не беше ходила на автокино, нито пък жена ми. Така че това е ново и чудесно преживяване за всички ни", разказва посетител.

За разлика от 50-те години на XX век, когато този вид развлечение процъфтява, днес билетите за автокино се купуват онлайн и така физическите контакти и излагането на риск са сведени до минимум.

Първите открити кина се появяват в САЩ още през 20-те години, но истинският им разцвет е след края на Втората световна война и най-вече през 50-те. Популярността на автокиното обаче трае кратко - през 1968-а, когато се развива действието във филмовия хит на Тарантино "Имало едно време... в Холивуд" салонът под звездите в покрайнините на Бевърли Хилс е в необратим упадък.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.